6 задачи през които избраните трябва да преминат

 

Мнозина са звани малцина избрани –

6 задачи през които избраните трябва да преминат

 

Чудили ли сте се някога какво е истинското значение на това да бъдеш избран от Бог? Какви тайни съдържа това за вашата съдба и какво е дълбокото значение на това да бъдете избрани?

Днес се впускаме задълбочено към шестте съществени задачи, които стоят пред избраните, тези които вече са се пробудили и чули повика, сред шума на всекидневния живот.

Първата задача в пътуването на избраните е да успяват да понесат големите трудности. Това изключително предизвикателство е тест на само за физическа издръжливост и сила, но е издълбоко изпитване на жилавостта, на сърцето и на ума. Това е да се изправиш фронтално срещу бурите в живота, в пряка борба с лични, финансови и емоционални трудности, които изглеждат сякаш създадени за да те пречупят. Все пак причината за тези изпитания е далеч от наказателна. Това са начините на вселената да ви оформи, да докаже вашата способност да поемете на раменете си огромните отговорности, които идват заедно с вашето повикване. Помислете внимателно върху моментите, когато всичко, което сте смятали за скъпо и близко, изглежда сякаш се изплъзва между пръстите ви, когато материалната сигурност не е нищо повече от далечен спомен, когато емоционален безпорядък покрива всичките ви мисли. Това са времената, които ви определят. Да стоиш лице в лице с такова бедствие изисква повече от силна воля. Това изисква дълбока вяра във вашето предназначение и визия за това, в което всъщност се превръщате. Ключовите предизвикателства в понасянето на големи трудности са толкова многостранни, колкото и брутални. Финансовите кризи изпитват вашата способност да правите нововъведения и да постоянствате, като ви принуждават да намерите препитание и надежда в неплодородността на пустинята. Лични битки, такива като загубата на близък и предателството, ви принуждават да ровите до най-дълбоките кътчета на вашата душа, като се изправяте срещу сенките там и изплувате с изяснено чувство за лична същност. Емоционалните изпитания, отрупани с болка и отчаяние, ви учат на изкуството на гъвкавостта, свещения танц да се изправяш винаги когато си повален, или да намираме светлина и в най-тъмните кътчета на съществуванието. Причината да може да издържате големи трудности, надскача по значение обикновеното оцеляване. Тя се отнася до това, да докажеш на себе си и на цялата вселена, че притежаваш вътрешната сила да се справиш със значителни отговорности. Тези изпитания съдират излишното, оставяйки същността на това кои сте вие и разкриват величината на вашия дух. Те ви учат, че истинската сила не в това никога да не падаш, но в това как ставаш, как отново изграждаш себе си, след всяка спънка, и как се движиш напред с непоклатима решителност. Изходът от успешното навигиране през трудностите е сила на характера, които е непоклатим, дълбочина на разбирането на нечии способности, която е пълна. Това пътуване през пещта на бедствията изгаря съмненията и страха, изковавайки вътре в теб непречупваема воля и сърце способно на необхватна любов и кураж. Вие изплувате отново, не просто като един оцелял, но като морски фар на надеждата и гъвкавостта, въплъщавайки самата същност на това, какво означава да си избран. Понасянето на големите несгоди следователно, е не само задача, но съдбовна фаза в еволюцията на избраните. Това е обред на преминаването, които те приготвя за голямата тежест на съдбата, която предстои. През огъня на изпитанията ти печелиш непреклонна сила и дълбоко вкоренено разбиране за твоето предназначение, предоставящи ти екипировка,  да изпълниш ролята си в големия план.

Втората задача в трансформиращото пътуване на избрания е да изплува чист. Това деликатно усилие включва, да пресечеш тъмните води на  негативността, която насища нашия свят, без да й позволявате да нацапа тъканта на вашата същност. Това е свидетелство на чистотата на вашето сърце и почтеността на вашите намерения, стоящи като фалшборд срещу прилива на цинизъм, корупция и злоба, която търси да подкопае вашата същност. Ключовите предизвикателства в тази задача са коварни, както са и вездесъщи. Негативното влияние идва в разнообразни премени, от медиите, които сеят съмнение и страх, връстниците, които се присмиват на идеалите за учтивост и правда, до институциите, които приоритизират печалбата пред хората. Да навигираш успешно сред тези влияния без да се подаваш на техният разяждащ ефект, изисква бдителност, проницателност и непоколебима посветеност, придържане към сърцевината на вашите ценности. Причината да изплувате чисти, надскача обикновената морална победа. Става въпрос за демонстриране, по много ясен начин, че е възможно да се върви през сенките, без да бъдеш обхванат от тъмнината. Това пътуване утвърждава, че някой може да се изправи срещу световните сложности и противоречия, без да губи визия за това, кое е праведно и вярно. Това показва възможността да си ангажиран със света, да му влияеш и дори може би да го променяш, без да бъдеш обезценен от него. Постигането на тази задача, произвежда последствие на цялостна лична и духовна значимост, ясно съзнание и неопетнен морален статус. Тази яснота на сърцето и чистота на намеренията резонират далеч отвъд пределите на личната полза. Те стават източник на светлина и вдъхновение за другите, живо доказателство, че почтеността не е остаряла концепция, но водеща звезда в търсенето на значение и сбъдването. Да изплуваш чист, не е повик на наивност или оттегляне от среща със световните предизвикателства. По-скоро това е покана за ангажиране с живота в пълнота, с очи широко отворени и все пак оставайки неопетнен от второстепенните елементи. Става въпрос за култивиране на съпротивителна сила, която не е само защитна, но и трансформираща, превръщайки всяка среща с негативното във възможност да утвърдиш своите ценности и да затвърдиш своята морална решимост. Тази задача следователно е съдбоносна не само за светостта на самото пътуване, но и поради посланието, което то изпраща към света. То утвърждава, че чистотата на сърцето и почтеността на намеренията, не са слабости, но върховен източник на сила. Те са основата, върху която съдбата на избрания е построена, позволявайки ти да влияеш върху промяната, не чрез сила и принуда, но чрез завладяващата сила на неопетнения дух. В изпълнението на тази задача, ти не само запазваш своята същност, но я издигаш, като ставаш символ на надеждата и пътеводен фар, нравствен водач, в свят жаден за автентичност и праведност.

Третата основна задача в одисеята на избрания е преодоляване на отчаянието. Това предизвикателство вика към вас да застанете в окото на бурята, заобиколен от отчаяние и изглеждащи непреодолими препятствия и все пак да намерите начин да запалите фенера на надеждата и просветлението. Именно в тези дълбини на тъмнотата се изпитва вашият дух и вашият истински потенциал да се изправяте, да вдъхновявате, да водите, се разкрива. Ключовите предизвикателства са толкова смущаващи, също колкото са и трансформиращи. Отчаянието сграбчва вашата решителност, хвърляйки сенки на съмнение върху всяка пътека. То шепне за провал и безсмисленост, опитвайки се да ви внуши твърдението, че никое усилие не може да промени вашата обреченост. Тези моменти на безнадеждност и отчаяние са потите, в които вашият дух се пречиства. Да се изправиш срещу тях изисква не само сила, но цялостна вътрешна алхимия, която трансформира страхът в смелост и отчаянието в надежда. Причината за тази тежка задача е многостранна. Тя служи не само като доказателство за  вашата гъвкавост, но също и като фар в тъмнината, за тези които се озовават загубени в тяхната собствена нощ на душата. Като намирате светлина в тъмнината вие въплъщавате възможността за изкупление и обновяване, като пътеводна звезда за тези олюляващи се ръба на капитулацията. Вашето пътешествие става свидетелство за непобедимата природа на човешкия дух, вдъхващ надежда и кураж в сърцата на другите. Изходът от успешното навигиране през отчаянието е просветление, пълно осъзнаване дълбините на вашата собствена сила и безкрайния потенциал на човешкия дух. Това просветление ни води към ново чувство за смисъл и посока, като осветява пътеки, преди това закрити от мъглата на отчаянието. Това е като че ли веднъж преминал най-тъмната част на гората, сега стоиш на върха на планината, хоризонтът се разкрива в своята безкрайност пред теб, всяка звезда обещание за ново начало. Да преодолееш отчаянието е следователно ключов крайпътен камък в сагата на избраните. То отбелязва прехода от това да бъдеш погълнат от тъмнина в това да станеш източник на светлина. Тази задача е повече от оцеляване. Става въпрос за трансформация. Тя учи, че дори когато се срещаш с най-черните обстоятелства, надеждата не е просто една чуплива тръстика, но един мощен дъб, в самите нас, чакащ да бъде събуден. В изпълнението на тази задача, вие не само си възвръщате съдбата от пастта на отчаянието, но също протягате ръка към тези които все още се борят, в търсене на път. Вашето пътуване се извисява като мощен разказ за триумф над бедствието, като вдъхновява други да повярват, че няма нощ, която да е толкова тъмна, че да загаси светлината дори и на една единствена свещ. Светлина, която държиш твърдо в ръцете си, докато посочваш пътя напред.

Четвъртата задача в преобразяващото пътуване на избрания е култивиране на съчувствие към страданието. Това начинание отива отвъд обикновеното съчувствие, като ви кара да се впуснете дълбоко в сърцевината на емпатията, истински да разберете и почувствате болката, борбата и вика на света. Става въпрос да отворите сърцето си към суровата действителност в живота на другия, като позволите техните преживявания да резонират с вашата собствена същност, учейки в глъбина езика на човешкото състрадание. Ключовите предизвикателства в тази задача са дълбоки и строго лични. Истински да разбереш и почувстваш болката на другите означава да отлюспиш пластовете на собственото его, които ни предпазват от дискомфорта. Да стоиш уязвим в истината на преживяването на друг. Това изисква безпрецедентно ниво на духовен кураж и отвореност, за да пропуснеш през себе си пълния спектър от планетарна болка, без да се отвърнеш или да се изключиш. Това не е малък подвиг, в свят, където страданието е обширно и разнообразно, от острия спазъм на бедността и болестта, към дълго резониращата болка на самотността и отчаянието. Причината за развиване на такава емпатия е двустранна. Първо, това култивира едно състрадателно сърце, което се впечатлява не само при вида на болката, но е мотивирано от дълбоко установеното желание да я облекчи. Второ, служи като основа за действие. Емпатията става изворът, от който потичат дела на състраданието, като направлява вашия избор и действия към такива, които носят облекчение, подкрепа и лекуване на тези изпаднали в нужда. Резултатът от това задълбочено пътуване в емпатията е състрадателно сърце, едно сърце, което не само разбира и чувства болката на другите, но също е подтикнато към действие. Това сърце не просто наблюдава световното страдание от далеч, но става динамична сила в облекчението и подкрепата. Действия породени от такава емпатия, имат силата да преобразуват, като осигуряват осезаемо облекчение, на тези в болка, предлагат рамо на уморените, на което да се подпрат и стават пътеводна светлина в тъмнината. Емпатията - съчувствието и съпреживяването - към страданието, е съдбоносна задача за избраните, която бележи централна точка във тяхното пътуване. Тя ознаменува еволюцията на индивид, който върви по собствения си път, към това да се станеш част от колективното сърце на човечеството. Тази задача учи, че истинската сила лежи не в това, колко може да понесем в индивидуалното си страдание, но в това, колко дълбоко може да разберем и до каква степен може да облекчим страданието на другите. В приемането на тази задача, не само увеличаваме собствения си капацитет за любов и състрадание, но също вдъхновяваме тези около нас да отворят своите сърца. Вие ставате живо свидетелство за силата на емпатията в действие, като показвате, че най-дълбокото лечение, започва с разбиране и чувстване болката на другия. През това пътуване, вие въплъщавате същността, на това какво означава да бъдеш човек, както и цялостния потенциал, които всички ние държим, за да внесем светлина до най-тъмните кътчета в живота си, един за друг.

Петата задача в одисеята на избрания е постигане на успех, който надскача личния, за да докосне живота на другите, по дълбок и траен начин. Това усилие е не в натрупването на титли, отличия или богатство, за лична слава, но в проправянето на пътека, в която всяка направена стъпка, достигането на всеки крайпътен камък, служи за по-голяма цел, отвъд личната. Това е изтъкаване на вашите лични амбиции, с тъканта на алтруизма, създавайки кариера, която е обогатяваща за света така, както е задоволяваща за самите вас. Ключовите предизвикателства са сложни и изискват внимателен баланс. От една страна вие имате лични амбиции, мечти, които сте подслонили при първите искри на вдъхновението, разпалено вътре във вас. От друга страна съществува зов към допринасяне, да използвате вашия талант и успехи като оръдия за подобряване на обществото. Пътуването включва навигиране през предприятия и възможности, където примамливите песни на егоистичното занимание и материалните печалби са вездесъщи, стремящи се всъщност да закотвят вашата кариера върху ценности, които приоритизират общото благо. Причината за тази задача е многопластова. Първо, служи за предефиниране на концепцията за успех, като премества неговото измерване от натрупването на лично богатство към позитивното влияние, което някой оказва на света. Второ, позиционира вашата платформа, влияние и средства към служене на другите, дали чрез директна филантропия, като създавате възможности, за по-малко щастливите, или като провеждате инициативи, движещи прогреса в обществото. Този нарочно избран подход към успех в кариерата осигурява това, че вашето професионално пътуване не само ви издига, но също повдига и другите около вас. Изходът от успешното интегриране на вашата кариера с алтруистични цели е едно наследство, което издържа дълго след като сте напуснали заседателната зала или работното поле. Става въпрос да оставиш следа от полезен принос за обществото, като си насърчил напредъци, решения, подкрепа, които подобряват качеството на живот на другите. Това наследство е истинският белег на кариериен успех, такъв който надхвърля материалните придобивки, за да обхване дълбокото удовлетворение от това, че си направил промяна. Постигането на кариериен успех по този начин е много важна задача за избрания, защото въплъщава принципа, че истинското величие идва не с това, което ние придобиваме за себе си, но от това, които ние допринасяме за света. Това те предизвиква да предвидиш и въведеш в действие кариера, която се отнася не само до това да изкачиш стълбата, но до това да я спуснеш надолу, за да помогнеш на другите да се качат с теб. Като предприемаш тази задача, ти ставаш светлина на възможността, показвайки, че успехът и алтруизмът не са взаимно изключващи се, но могат да бъдат красиво подпомагащи се. Вашата кариера става повече от индивидуално пътуване, превръща се в мисия, свидетелство за силата на интегрирането на личните достижения със световния повик към служене. С този подход вие не само достигате успех в кариерата, но изковавате наследство на позитивно влияние, като показвате, че най-високия връх на професионалните достижения се намира в докоснатите съдби и в света, който оставяме по-добър, отколкото е бил когато сме го открили.

Шестата задача в одисеята на избрания е навигирането през сложния терен на морала и славата. Това предизвикателство възниква от пресечната точка на публичното признаване и личната почтеност, изискваща твърда отдаденост на етичните принципи, сред вихровете на аплодирането и хвалебствията. Това е изпитване на характера, което отделя истински големите от тези просто почитани, подчертавайки екзистенциалната истина, че славата трябва да е средство към следващи добрини в света, не един край, сам по себе си. Пътят към запазване на морал и почтеност, в лицето на славата, е изпълнен с изкушения и потенциална поквара. Привлекателността на славата може да съблазни дори и най-приземените хора, примамвайки ги да направят компромис със своите ценности, за повече аплодисменти и финансови печалби. Предизвикателството лежи в проницаването на преходните удоволствия на повърхностния успех, от трайното удовлетворение на живот, изживян в съответствие с вашите базисни ценности. Навигирането през този лабиринт изисква чисто чувство за същност и дълбока отдаденост на вашия етичен компас, дори когато светът ви изкушва да се промените курса. Целта на тази задача надскача личния успех. Тя се отнася за максималното използване на нечия платформа или влияние за все по-голямо добро. Това предизвиква избраните да използват своята слава не като прожектор към самите тях, но като пътеводен фар, който осветява въпроси и каузи, които се нуждаят от внимание. Това е повик към показване, че истинският успех не се измерва с броя на последователите или с размера на нечия банкова сметка, но с влиянието, което някой оказва върху животът на другите и наследството от положителни промени, които някой оставя след себе си. Изходът от успешното поддържане на баланс свързан с моралността и славата е създаването на наследство, което се радва на уважение, почит и значими приноси към обществото. Отнася се до това да станете личност, която е не само известна, но и почитана за нейната непоколебима почтеност, смиреност, и посветеност в служене на другите. Такива хора вдъхновяват не чрез своите думи, а чрез своите действия, като установяват стандарт за това, какво означава да живееш живот с цел и значение. Това пътуване през пейзажа на славата и моралността, е не само за това човек да запази характера си, но за това да предефинираш какво означава да бъдеш успешен в очите на обществото. То потвърждава, че най-голямото достижение е да останеш верен на своите морални убеждения, дори в лицето на завладяващите похвали и признание. Като запазват смиреност и твърда привързаност към етичните принципи, избраните не само предпазват душата си, но също въздигат колективното съзнание, като показват, че истинската сила на славата лежи в способността да оставиш трайна, позитивна следа в света. В преминаването на страховитата пътека, лежаща през понасянето на трудности, да излезеш чист, преодоляване на отчаянието, емпатия към страданието, кариериен успех и моралността, и славата,  ние пътувахме заедно през пейзажа в еволюцията на избраните. Всеки крайпътен камък, свидетелство за трансформиращата сила на бедата, чистотата, надеждата, състраданието, постиженията и почтеността, оформя не само характера, но и едно наследство. Това пътуване е потата, рафинираща индивида в едно въплъщение на дълбок морал и духовна дълбочина, способна на вдъхновяване, на промяна и на излъчване на светлина в най-тъмните времена.

Сега когато стоиш на кръстопътя на размисъла и действието, разпознай ехото на избрания, в сърцето си. Дали тези следи светят ярко във вас или проблясват във хората около вас, име едно споделено чувство на потенциал и величие, което обединява всички нас. Това е покана да приемеш твоите предизвикателства, не като незаобиколими препятствия, но като самата ковачница, в която твоят дух се укротява и вашето предназначение се усъвършенства. Запомнете, вътре във всеки от нас лежи един неизползван резервоар с потенциал, източник на светлина, за тези изгубени в сенките. Вашето пътуване, белязано от добродетелите на избраните, е свидетелство за непобедимия дух, които живее вътре в нас. Заедно, нека да изковем наследство, не само от индивидуални достижения, но на колективно въздигане, като докажем, че най-великите сред нас са тези, които повдигат другите нагоре, в своето възкачване. Прегърнете това пътуване, защото в търсенето на въздигане на другите, ние откриваме връхната точка на нашето собствено величие.

 

Превел за вас от английски – Андрей Киряков

От канала на Astral Atom в Youtube със заглавие – 6 Tasks Chosen Ones Must Pass

 

Патриотът е като развято знаме

 

Патриот наричаме човек, които милее за родината. Но това е само накратко.

 Думата патриот идва от латинската дума „патриа” – отечество, родина, родно място. Патриотът е човек, който пази спомена за миналото, който знае историята на родното си място. Патриотът винаги е човек, които знае своята история и в съответствие с това, знае какво пази и за какво се бори. Патриотът е буден и деен човек. Може би не винаги благ, понякога строг и гневен.

Хората, които наричаме патриоти, са онези, които ни напомнят кои сме ние, какви са нашите символи и коя е нашата кауза. Ако ги няма хората патриоти, ние ще потънем в общочовешкото. Това само по себе си, не е лошо, но да си представим следната теоретична ситуация, в която няма националност,  няма ги хората патриоти. Питат ни – Кои сме ние? Оглеждаме се наоколо, потънали в общочовешкото битие и нищо особено не виждаме. Не виждаме нищо специфично, в което да се „закачи” нашия поглед. Затова безпомощно повдигаме рамене – Незнаем... Питат ни – Какво е вашето знаме, вашият флаг, какъв е вашият герб? – Оглеждаме се отново наоколо и нищо от това не виждаме. Отново отговаряме - Незнаем… Питат -  Какви са вашите исторически символи, каква е вашата история? Отново – Незнаем...

Патриотът е като развято знаме сред общочовешкото, той носи националното. Когато го има, ние вече виждаме нашето знаме – бяло, червено, зелено, виждаме жълтия изправен български лев, виждаме забравен във вековете тъмнозелен пряпорец, виждаме царски гербове и бойни хоругви. Виждаме нашето историческо развитие – древно, сегашно, бъдещо.  

Патриотът е нашето знаме. То понякога виси в безветреното пространство, понякога се вее плавно във въздуха, а понякога плющи силно в бурния вятър.

Филм за днешна България, в който няма добър герой!

 

Обидно разгулни, уродливи момичета – низши, безпътни, вулгарни.

Младостта им – нелепа, злобата – тъжна, битността им – окаяна.

Средата им – родителска, социална, учебна, приятелска – безнадеждно противна и зла.

Епохата им – упадъчна, гибелна, бездуховна.

А съвременното ни киноизкуство?

Ами, то явно се профилира и постига шедьоври в обезсмъртяване и пропагандиране на най-ниското и трагичното, безвкусното, пошлото и отблъскващо, а усърдието с което го върши заслужава възхита.

Остава ни само да бъдем пределно наивни, за да повярваме, че тези „героини“ на демократическото ни битие са жертви на нещо си, а „творците“ създали това безобразие са движени от художествен порив да отразяват „действителността“, с цел да я изобличат или променят!

Усещането, че тайно се наслаждават на тази действителност е твърде натрапчиво, за да убедят когото и да било в добродетелност или критичност.

Няма всъщност и най-малкия намек за нещо подобно.

Жалко за съвестната актьорска подкрепа.

Концепцията е жалка, а сценарият повече от посредствен.

Едно невъзпитано, арогантно и нагло момиче, с претенция за висок ум, ни е представено, като жертва на някакви обстоятелства, заради които трябва да оправдаем просташките му прояви, да оневиним комплексите му за изключителност и да сме съпричастни с войнствения характер, и грубиянския му - до себезаличаване, манталитет.

Мама я няма и кой ще замени обичта й?

Не се знае, но всеки неуспял е виновен. Карикатура е. Всеки!

Приятел, съученик, родител, учител, терапевт, директор, училище, обществото, Родината – всеки!

Виновни са. Всички.

От своя страна Умницата лъже, ругае, злобее, бие се, псува, „свири“ за пари, сводничи на съученичката си, готова е на всяка низост за кинти, НО учи английски език, рисува посредствено и мечтае да ходи в Америка, поради което трябва да й съчувстваме и да сме на нейна страна.

После забременява, продължава да лъже и извършва низ от престъпления, за които виновни са, както ви казах - всички. По-развълнувана е когато научава, че ще получи пари, за да превърне приятелката си в проститутка, отколкото когато взема решение да абортира детето си. Мама й се оказва патологична лъжкиня, американската й мечта избледнява, а българската действителност все по-ясно представя реализиран на практика и безмилостно, лъжливият американски либерал-демократичен идеал. Наблюдаваме щедро, детайлно раздипляне на повествование, в което девиантното поведение на няколко психотични подрастващи е представено, като норма, с цел тенденциозно да се напомпат проблеми от любимите на либералния - НПО сектор, за да се оправдае субсидията за производството на самоцелния филм и същевременно да се внушава и утвърждава морален и ценностен обществен разпад. „Всички сме шибани боклуци“, крещи в емоционален катарзис към финала Умницата! Крещи дълго и убедително, в крупен план срещу нас.

„Боклуци сме!“ „Всички сме еднакви, всички ще умрем – колкото по-рано – по-добре!“ Апартна реплика.

После героинята вероятно убива съученичката си (невидимо) и видимо отива да си легне при нейната майка. (На съученичката.)

Високо послание към българските деца.

Ние разбира се й съчувстваме. А сценаристката е явно съгласна. Следва песен на английски за самоубийството: „Убих себе си ту дей“, после гола фигура на момиче в ембрионална поза и финални надписи - задължително в две колони – на български – езикът на българите и на английски – езикът на мечтаещите българи.

Това е пределната цел на творенето.

На творбата, на творчеството - да убеждава достоен и древен народ в боклучивост.

Да го ругае и той сам да повярва, че е боклук.

Тази нагла, безмилостна схема за търговия с произведения на изкуството, за покваряване на посланията им (за съжаление характерна не само за киното) и за принизяване на всяко усещане за достойнство и добродетел у българите, подмени не само ценностите и проблемите на съвременното ни общество, но го обезличи, като българско - зарази го с нетипични за нашата националност явления. Приписа му чуждата урудливост и я прикърпи към нас, като наша. Натъжи, оскърби и обезвери нашите умове и сърца. Няма сред нас добър или дори свестен герой.

По-страшното е, че като самосбъдващо се пророчество – веднъж онагледена реално и достоверно, тази зловеща, извратена фантазна обсесия се материзлизира в действителната реалност, посредством подражателните инстинкти на крехката аудитория, към която агресивно и пряко е адресирана. Устата на всеки критик от моето поколение лесно може да бъде затъкната със стигмата на морализатор, нравоучител и догматик - патриотар, клет носталгик по соц-миналото, а съпротивата срещу грозотата и тенденциозното преувеличение да бъде разкритикувана или осмята, като назадничавост и назидателност.

Истината обаче, както и да бъде маскирана, си остава все същата. И няма как да не я видим и да не си я кажем. Насила ни поамериканчиха. Най-голямата ценност са ни парите. Просмукахме се с най-зловонните отпадни продукти на западните общества и сега ги разпознаваме и анализираме, като свои. И се преструваме, че ги отричаме. Не може обаче да критикуваш чрез изкуство нито едно негативно явление, двойно потвърждавайки и популяризирайки го пред обществото, като го размахваш пред очите на публиката, уж за да го отречеш. С това само го възкресяваш и мултиплицираш. Всеки студент по изкуство още в първи курс научава това. С греха не се бориш, като грешиш постоянно, взираш се единствено в него и го твориш пак и пак. С порока не се заиграваш, за да го изследваш престорено, а всъщност да му се радваш и да го разпространяваш навред. Сражаваш се с него, като показваш различни алтернативи. Ако ги няма - създаваш модели, предлагаш ценности, търсиш решения. Чрез добродетелта.

Изкуството – дори популярното, има за цел да възвисява душата и сетивата, възприятията и мисълта. Останалото е чист ексхибиционизъм, маскиран зад благоприлично творене и намазан с глазура от комерсиален шербет и либерални доктрини! Удобният тренд на пагубната коректност.

"ДИАДА" - съвременен български игрален филм.

Манифестирана деградация в чист вид!

Киното ни, като огледало и дом на порока. Като безнадеждност към младите. Като отсъствие на доброто, пустота на душата, поругание и отнемане на добродетелта.

 

Янко Лозанов

Изглежда българите избираме да живеем в мафиотска държава

Задържането на шефката на агенция „Митници” Петя Банкова е поредното посегателство срещу човек, който се е опитал да направи нещо за нашето развитие като държава. Такива хора, които си въобразяват, че България може да стане редовна европейска държава, със щастливи, спокойни и благоденстващи граждани, тук не срещат подкрепа. Независимо дали говорим за Димитър Бербатов, за Ренета Инджова или за Петя Банкова и за всички личности, които искат европейски път на развитие на България, искат спиране на кражбите и корупцията, те не са толерирани на държавно равнище, нито срещат достатъчно подкрепа от гражданското общество. Това каза и разследващият журналист Слави Ангелов в последната му телевизионна изява, че се притеснява колко слабо реагира обществото по важни обществени проблеми, колко не активни сме все още, след толкова години свободно развитие на страната.

Ама, да изчакаме обвиненията на прокуратурата, да чуем решението на съда, преди да се произнесем по казуса... Няма какво да чакаме, казусът е ясен. Контрабандни канали са създадени още по времето на социализма и покровителствани от ДС тогава, съществуват и до днес и са покровителствани от държавни служби като ДАНС и други подобни. И всеки, който застане на пътя на тези огромни незаконни средства, който се разпределят след това по съответните канали, бива отстраняван и наказван. Такъв е и поредният случай с новата невинна жертва Петя Банкова, която в момента лежи в следствения арест. Какво ли изпитва в момента тази жена, какви ли мисли минават през главата й в безвремието на затворническата стая? Помислете как ще се почувствате вие, ако ви обвинят и задържат, за това, че сте се опитали да си свършите работата. Как ще се отнасяте след това към тази държава, а и към всички около вас?

Незнам, кога най-накрая в България ще разберем, че не бива да се краде. Да разберем, че не е хубаво да се краде, каквото и да било – пари, време, имоти, касетофони от колите, или децата от другия родител. Това е една от Божиите заповеди – „Не кради.” Разберете скъпи съграждани, кражбата, както и лъжата, на пръв поглед нещо не толкова страшно, е голямо престъпление, наравно с убийството, както е казано в същите тези десет Божи заповеди.

Западното, европейското, общество се гради на доверие. Цивилизацията се изгражда върху доверие. Да, много лесно е да излъжеш такива хора, и ние тук с насмешка казваме, че са големи балъци. Големи балъци са наистина, защото те си вярват. А ние тук се лъжем, крадем се и не си вярваме. Така България се превръща в едно ориенталско блато, където никой не смее да направи нищо и ли да подкрепи някой, за да не си развали рахатя и само гледа сеира на тези, които се опитват да направят нещо. Чудесна картинка, само че не се връзва с Европа, с която не искаме да имаме граници, или искаме да имаме граници, по които да не ни спират.

С нашето бездействие подкрепяме мафията. Защото да се върна пак на Божието слово – злото иска от нас единствено нашето бездействие, иска да не му се противопоставяме. Не реагираме ли на злото, не му ли се противопоставим и то се разраства и обхваща все повече и повече. Ако искаме да има България, трябва да бъдем смели, активни и отговорни. Иначе губим България.

 

 

 

Пълното слънчево затъмнение в САЩ на 8 април и защо е тази тревога

На 8 април ще се наблюдава пълно слънчево затъмнение, което ще премине през територията на Мексико, САЩ и Канада. В Европа по това време ще бъде 8 часа вечерта, но така или иначе това слънчево затъмнение ще се наблюдава само в Тихия океан, Северна Америка и части от Атлантика.

Едно любопитно явление, каквото е слънчевото затъмнение, този път предизвика огромен интерес и тревога, по най-различни причини. За седмици се появиха хиляди филмчета и клипове в интернет, основно на английски, които предсказват катастрофа от най-различен вид, свързана с това небесно явление, припомнят се древни и не толкова древни пророчества за края на света и неща в този смисъл. Защо е всичко това?

Едно слънчево затъмнение беше любопитно явление и се наблюдаваше с черно или опушено стъкло, едно време, за радост на децата и на възрастните. Но това беше времето преди да се разрази кризата с Ковид 19, преди да започне войната в Украйна и да се заговори за глобален конфликт, преди в интернет да стартира Изкуствения Интелект, преди да се заговори за дигитална валута, която ще се въвежда повсеместно, преди под път и над път да се говори за „дълбоката държава”, която управлява процесите във всяка една държава и неща от този род, които пораждат основателна тревога. Всички тези тревоги сега намериха изражение в предстоящото слънчево затъмнение и неговото очакване.

Действително някои щати и то не целите, а само определени окръзи в източен САЩ обявиха извънредно положение, предвид струпването на по-голямо количество хора, които ще наблюдават затъмнението. Обаче това предизвика конспирации, предвид че досега в САЩ не е обявявано извънредно положение при слънчево затъмнение. Появиха се пророчества за три дена тъмнина, които ще настъпят в определен момент в човешката история, което пророчество е сравнително ново, а не пряко свързано с библейските времена. Появиха се позабравени пророчества за катаклизми от най-различен вид, като земетресения, наводнения, нашествие на скакалци и цикади, разпространение на болести и вируси. Не са подминати и мощните слънчеви изригвания, раждането и жертването на червена юница в Израел, пресъхването на река Ефрат и други явления, които в Библията се свързват с края на света. Срутването на моста в Балтимор преди седмица, което тепърва ще се отрази на американската икономика, всъщност се определя от някои като началото на лошото, което предстои.

Истината е, че глобалната комуникационна мрежа, интернет, която добре обхваща вече цялото земно кълбо, чрез всичките си сайтове и социални мрежи, канали за видео обмен и т.н. успява много бързо да нагнети емоции, тревоги и напрежение. Това тепърва ще се засилва и напрежението създавано ежедневно, ежечасно, ежеминутно от мрежата, в един момент ще стане нетърпимо и може да избие в най-различни посоки. Самият интернет ще е първото, което ще пострада при една глобална катастрофа, от какъвто и да е вид и това ще определи бъдещето на света, на различните негови региони. В някои от тях интернет може да се запази, в други да изчезне напълно, в трети вероятно ще е нещо съвсем различно. Действително има реална опасност в близките години глобализирания и днес свързан по всякакъв начин свят, да се разбие и разпадне на десетки и стотици отделни зони и то с най-различно и специфично развитие. Всъщност всеки голям катаклизъм, от какъвто и да е вид – естествен или създаден от човека ще доведе именно до това – разпръскване на глобалния свят на много парчета в най-различни орбити. А какво ще се случи оттам нататък е трудно да се каже.

Дали ще се притесняваме или не във връзка с предстоящото слънчево затъмнение е без значение. Или както се казваше в един стар виц за потъващия кораб – Спокойно, без паника, вода има за всички. Докато ние хората се веселим на поредния Титаник и си мислим, че сме велики и безсмъртни, опасност винаги ще има.

Rejoice - Jesus is coming!

 

Христос идва - радвайте се и треперете!

Законът за защита от домашното насилие позволява злоупотреба с правото

Вече няколко пъти пиша срещу така наречения Закон за защита от домашното насилие или накратко ЗЗДН. Обръщат внимание само тези, които вече са пострадали по този закон, още по точно антизакон. Но това не е достатъчно, макар че бройка на тези, пострадали от ЗЗДН нараства в геометрична прогресия. Дори това е достатъчно, за да се разбере, че има нещо дълбоко нередно в ЗЗДН.

Той е всичко онова, което не трябва да бъде един закон - позволява злоупотреба с правото, отрича равният, състезателен принцип при старт на делото, не отчита презумпцията „невинен до доказване на противното“ и т.н. и т.н. Всъщност вече нямаме човек, който има проблем със закона, а имаме закон, който има проблем с човека. Това е фатално.

ЗЗДН все по-рядко се използва за целта, за която е замислен и все по-често се използва за изнудване, за по-добра позиция при начало на разводно дело, за отмъщение и т.н. Резултатът вече е пандемичен, както казах. Едва ли не всяко второ разследване или досъдебно производство в районните поделения на МВР е свързано с този закон и неговото прилагане. Невинните жертви преследвани по този закон стават все повече и повече.

Същевременно държавата и Парламента си имат къде къде по-важни проблеми и не се интересуват от бързото разпадане на семейството, на обществото, на създаващия се хаос, които създава ЗЗДН. Безчовечните заповеди за защита, при които човек изведнъж е лишен от това да вижда детето или децата си, довеждат до много фактически и правни усложнения, довеждат до повече необмислени действия и насилие, вместо да го намаляват.

Моля ви се, мили хора, които ще влезете в следващия парламент, махнете го този закон или поне изведете децата от неговото действие. Също приемете спешно така нареченото споделено родителство в Семейния кодекс. Спрете терора и преследването срещу българските мъже, ако искате все още да има българска държава.

Какво означава православие към днешна дата и защо целият български народ е православен

Самата дума православие предава смисъла – право славя, която славя ще рече почитам, възхвалявам Бога.

Какво ни дава основание да твърдим, че ние сме тези, които правилно славим, възхваляване Бог, че ние православните сме най-старата християнска общност?

Колкото и да е странно именно днешните времена, дори повече от времето, когато българите всяка неделя са ходили със семейството си на църквата или черковата, дават ярко доказателство, че българският народ винаги е бил православен, дори и когато не го съзнава.

Православие означава да следваш простите принципи в живота, да се придържаш към изначалното устройство на света, да спазваш най-логичните и ясни обществени норми. Всичко оттук насетне е някакъв вид изкривяване, което не те прави автоматично еретик, но е възможно, чрез усилно и продължително „изкривяване“ да се доведеш и дотам. Колкото повече се отдалечаваш от първоначалните принципи в живота, от основата на обществено поведение, толкова тази опасност става по-голяма.

Цивилизованият свят днес е подгонен от такива бесове, че да кажеш вече на доброто добро и на лошото лошо, да кажеш на черното черно и на бялото бяло си е едно православие. Да кажеш, че мъжът е мъж и жената е жена, да нямаш колебания за това, какъв е физическия и какъв е социалния ти пол и има ли разминаване между тях, това към ден днешен си е чисто православие. Нещо повече – днес да пишеш на хартия, с молив или химикал, да отидеш на кино с приятели, да отрежеш дърво с трион или да свириш на китара, си е вече нещо ортодоксално, сиреч православно, понеже отвсякъде имаме механизация, компютри, интернет телефони, всевъзможни приспособления за улесняване на бита и много, много информация, а от година насам имаме и ИИ, с цялата му база данни и творчески възможности.

Немалко българи казват за себе си, че не вярват или че са атеисти. Това означава, че не вярват в Бог, вероятно не вярват в отвъдния живот и т.н. Но същите тези българи смятат, че не трябва да се краде, да се лъже, да се убива, да се пожелава имота на ближния и т.н. Смятат че трябва да се учи и да се работи, за да се постигне нещо в живота, смятат че бракът е съюз между мъж и жена и т.н. В такъв случай дори и да не вярват, както те сами казват, е възможно да са по православни и от човек, който твърди че е такъв.

Действително, за наше щастие, в тези доста противоречиви времена, на огромен технологичен напредък, но и на изпуснати от бутилката демони, българският народ проявява своята православна консервативност и трезва мисъл. Това в момента е пътят към спасението. Добре ще е към тях да се прибави и вярата, защото само тя наистина може да ни спаси.

Кой ще скочи в пропастта?

 

Европейският елит има нелеката задача да набута страните си във войната, като прати армия, но някак без да праща хора. Квантово ирационалната глупост, в която няма нищо квантово, е обзела почти всички лидери. В литературата това се нарича оксиморон. Във финансовата сфера – това се нарича добро финансово управление, пренасочващо парични потоци от болници към оръжейни заводи. В политиката бих го нарекъл действие, което поражда смърт.

Стоя и гледам вече трети ден как клетите омотани в зависимости независими лидери умуват да се набутат във война, но без да се набутват. Като погледнете този цирк отдолу (защото ние сме долу) изглежда като редица ненормалници, които стоят на ръба на пропастта, нахъсват се взаимно за скок и периодично викат „хоп“ с надеждата някой да се излъже и да скочи. Но никой не скача. След това с полу гузни очи и въздишки насрочват симпозиуми, конференции и излизат от положението като бучат украински знамена на вече откровено неподходящи места. И така до следващия път.

Лошото е, че в редицата на идиотите сме и ние, и като че ли даваме сериозни знаци, че сме топ идиота в компанията, който наистина след поредното „хоп“ може да скочи в пропастта. И защо да не го направи, като тези които взимат решението за скок много добре знаят, че самите те ще бъдат защитени, децата им също, а и сигурно вече имат по една вила на едно по-топло място, където могат да се отдадат на доживотна почивка. Или са дали такова основание за изнудване, че нямат мърдане. Казват им скачай – и те скачат.

Въпросът е, как ние нежелаещите да скачаме в пропастта да се отървем? Как да излезем от тази определено пагубна за нас ситуация?

Тук вече не говорим за повишаване цени, инфлация или недоимък. Говорим за живот.

Ако се вгледаме в репортажите, които не се излъчват по официалните ни телевизии ще видим, че с ритници и псувни в последния момент не става. Виждаме как клетите украинци ги ловят като кокошки. Жени, момчета, възрастни, млади, болни, луди – всички. Товарят ги в микробуси и ги откарват към безследното им изчезване. Точно така. Украйна не отчита убити. Тя отчита безследно изчезнали, защото за тях не се налага да се плащат обезщетения. Нали схващате, че ако вземем да изпратим един влак българчета на заколение, ще ни ги върнат само по документи и то като безследно изчезнали? Или се съмнявате?

Също виждаме, че с референдум пак няма да стане. Референдумите вече дори не си дават труда да ги анулират. Просто ги хвърлят в кофата за боклук. Кауза „Майки, които искат да спасят децата си“ също не работи. Обещавам ви и, че и с извънредни избори няма нищо да се получи.

Остава ни да се трансформираме в нещо, което не подлежи на изпращане на фронт и безследно изчезване. Всички здравомислещи хора трябва да се замислят кой точно пол искат да придобият, но преди това да проверят дали съответния пол подлежи на мобилизация.

Не че и на това европейските елити няма да намерят цаката, но поне ще има няколко месеца, докато бюрократичната машина се пренастрои на режим „изключения при защитата на еднорозите, произхождащи от задния двор на Европа“.

Надявам се да съм ви помогнал. Успех на еднорозите!

 

Емил Йотовски

сайт  fakti.bg